13.-19. Ноември 2014

Още по пътя към острова Исла Мухерес се удивлявахме на тюркоазените води на Карибско море. Как може синьото да има толкова много нюанси- от тъмно синьо, през светло и чак до зеленикаво. Въпреки че вече сме виждали това и онова моренце, не можем да спрем да се възхищаваме. Природата може да бъде просто смайващо красива.

Исла Мухерес (буквално преведено означава остров на жените) е дълъг 8км и широк от 500 до 1000м и по цялото му крайбрежие се редят вили, които се дават под наем. Но най-хубавият плаж е Плая Норте в северната част на острова, където се намират хотелите и центъра с Плаза Мунисипал. Тук се настанихме и ние- в Poc’na Hostel. Тъй като този хостел е в сътрудничество с “Tribu”, първата нощ платихме само половината от нощувката. Но нещо не ни хареса тук- едно че всяка вечер има жива музика, която продължава дълго след полунощ, но и хостела е прекалено голям, с прекалено много хора. Някакси тук ни липсва фамилиарното. Затова на следващия ден се преместихме в един апартамент със собствена кухня. Първата ни задача е да напълним хладилника и то веднага. Но големият супермаркет е на около 2км. Според нашият пътеводител трябва да има автобус, който обикаля целият остров. И наистина го съзряхме за момент, преди да обърне и да изчезне зад завоя. И повече не се показа. Ами тогава що да не се поразтъпчем малко, 2км не са много, пък и ще поразгледаме наоколо. Но навръщане обаче доста се бяхме натоварили, а наоколо все още не се вижда никакъв автобус. Затова пък край нас постоянно минават голф колички. Исла Мухерес е много удобен за дневни изкурзийки от Канкун и в пакетите на тур операторите е включен голф карт, с който туристите джъткат нагоре-надолу по острова. Ами защо да не пробваме да се приберем на автостоп. Още вдигнахме ръка и една двойка американци ни качи. Супер бързо и безплатно превозване. Така стигнахме и до Ел Гарафон в южната част на острова. Отново ни взеха американци. Малко полафихме с тях за времето и това-онова и аз ги попитах те къде са отседнали. Жената ми отговори: “Ние сме на другия остров”, след което аз започвам да размишлявам. “Хм, наоколо има само още един остров, който обаче е природен парк и на него не може да се пренощува”. В мен започва да расте едно съмнение и аз питам жената: “На кой остров?”, при което тя ми отговаря: “На Канкун”. Ъррррр, Канкун е ГРАД на СУШАТА, а не остров. Надявам се, че поне знаеха, в коя страна се намират. Но пък иначе бяха много мили и любезни…

През уикенда на площада имаше Фестивал на карибските култури. Трите мамчета от Хондурас бая поразкършиха снаги, както и някой и друг смелчагa от публиката, който показа своите танцувални умения. А иначе вечер на близкото игрище гледахме баскетбол. Доставяше ни удоволствие да видим, че това е възможно и без да се крещи или да се псува. Обикновено се хилеха ако някой паднеше или пък подадеше топката на противника. Ами стават грешки, когато всички играчи на игрището са в оранжево…

Така минаха 5 дена- плажче, душче, малко да се помотаеш…и деня се извъртял. На шестият ден обаче времето се промени- задуха силен вятър, който донесе сиви, мрачни облаци. А прогнозата за времето беше също толкова неприветлива- следващите дни щяха да бъдат такива и то по цялото крайбрежие. Но пък на запад го дават слънчево, а Мерида се намира на запад. Това ни помогна в решението, накъде да тръгнем след Исла Мухерес. Винаги в търсене на слънцето…

Най-накрая нещо вкусно, което можете да си приготвяте у дома.

Мексиканска торта (всъщност сандвич):

Вземи едно бяло хлебче, разрежи го на две и го запържи леко от меката страна. След това намажи половинките с авокадо и ги положи със салам, кашкавал, домат, люто чушле или каквото ти душа иска. Захлюпи двете половинки и се наслаждавай! Да ти е сладко!