1.-6. Март 2015

Този път нямаме много за разказване. Нашият престой в Масая се удължи принудително, защото Нийлс отново реши да направи една светкавична диета. Естествено не доброволно, но човек не може винаги да избира сам. И така прекарахме 5 дена в това тихо градче, далече от масовият туризъм и наблюдавахме ежедневието на хората. А за тази цел трябваше просто да седнем в парка или на едно от капанчетата там. Но не само никарагуанци могат да се наблюдават тук ами и …ленивци. Как е попаднало това животинче в центъра на града, просто не можем да го проумеем. Ленивците живеят по дърветата и слизат на земята най-много веднъж в седмицата и то за да се изходят. Горкото не успя даже да премине на другото дърво, да не говорим как ще се върне в джунглата. Все пак за нас беше много интереснода наблюдаваме едни такъв активен екземпляр и то от толкова близко.

Докато Нийлс се възстановяваше, аз използвах времето да пообиколя из занаятчийския квартал. Тук можеш да надникнеш във всяка работилница и да наблюдаваш как се шият сламени шапки, как се правят седла или как се плетат хамаци. И като че ли точно за 1-ви Март бяха опънати един бял и един червен хамак, като една огромна мартеничка :). А когато Нийлс укрепна си направихме едно излетче до Лагуна ди Апойо. От високо се разкрива прекрасна гледка върху езерото, което се намира в кратера на един вулкан. До него се издига вулканът Момбачо, а в далечината се вижда и Гранада, която е нашата следваща цел.

Тук в Масая решихме, че нашето пътешествие из Централна Америка ще завърши в Коста Рика. Речено – сторено, купихме самолетните билети за 2-ри април. Остава ни по-малко от месец. За малко изпаднах в паника, че времето няма да ни стигне за нашата любима Коста Рика, но скоро отново се успокоих. Все пак вече сме ходили два пъти там и сме видяли доста от националните паркове, така че три седмици ще ни стигнат. Нашето пътешествие продължава както до сега. В спокойствието е силата!