31. Октомври до 6. Ноември 2014

Валадолид (Valladolid, всъщност се изговаря Баядолид) ни грабна сърцата още от първият момент. Градчето, с неговите пъстри, колониални постройки е изпълнено с чар и ти дава усещането за отдавна отминали времена. На центъра на Валадолид се намира внушителната катедрала Iglesia de San Servacio, а срещу нея е малкото площадче с фонтан и различни развлечения през уикенда. Това е истинското Мексико, тук живота си тече по “юкатански”. Вратите на къщите обикновено са отворени и ни дават възможността да хвърлим един бегъл поглед навътре. Очакваме да видим коридор или антре, но за наша изненада надникваме директно в дневната стая, където някой си прави сиеста в хамака или в трапезарията, където семейството се е събрало около масата.

Голяма част от населението тук са дребничките маи, които както Нийлс се изрази му “стигат между пъпа и зърната”. Тук изпъкваме като Гъливер в страната на лилипутите. Приятно е да се види, че повечето от жените носят традиционни бели рокли с цветни бродерии. Рано сутрин и късно следобед улуците са изпълнени с хора, амбулантни продавачи на плодове, варена царевица, такос и маркеситас (нещо като хрупкави палачинки). Докато се набутаме сутрин и се наканим да се поразходим из града, в салона на бръснаря вече се търкаля доста коса по пода. Тук май това е показател за добър бръснар и вървежен бизнес, защото както изглежда пода се мете чак на затваряне. Доставя ни удоволствие просто ей така да се шляем из уличките наблюдавайки хората и тяхното ежедневие. А стане ли много горещо можеш да се цопнеш в градския сеноте, който се намира почти в центъра и само на три преки от нашият хостел.

Апропо хостел. Със сигурност и той допринесе доста за това, да се чувстваме толкова уютно тук. “La Candelaria” се намира на едно тихо и спокойно площадче. Пъстри цветове, две кухни едната от които на открито, интернет зона и много мили и приятни хора- както персонал, така и гости. Чувствахме се толкова комфортно, че всеки втори ден бяхме на рецепцията да удължаваме престоят си. На Задушница (Dia de los Muertos) в хостела бяха организирали барбекю и маскарад. За съжаление това с маскарада се сполучи само при Таня, една от собственичките на хостела. Затова пък навалицата на барбекюто беше голяма. Но и без грим и костюми, пак си направихме купона.

Да не си помислите обаче, че само сме мързелували. Валадолид е удобна изходна точка за доста дневни излети. Ние посетихме впечатляващите руини на древният град Чичен Ица и не толкова известните, но също много интересни руини на Ек’Балам. Но за тях ще прочетете в следващите специални постинги.