19.-21. Октомври 2014

Най-после една мечта стана реалност- ние сме в Канкун, Мексико и тук започва нашето пътешествие през Латинска Америка. Канкун е едно от най-туристическите места в провинцията Кинтана Ру. Най-вече заради тюркоазното море на Зона Хотелера. Зоната е една дълга и тясна ивица суша- от едната страна е лагуната, а от другата Карибското море. Представи си една туба за бензин- дръжката и е сушата, а празното място е лагуната. А ако не можеш да си го представиш, Гугъл ще ти помогне (виж тук). Наистина от птичи поглед изглежда невероятно.

С автобуса отидохме до Плая Делфинес и от тук извървяхме около 8км по плажа в обратна посока. Естествено не се намазахме с мляко за слънце, как иначе ще изгорим по-бързо. По цялата ивица се редуват големите вериги хотели- Риу, Иберостар, Мериот, дори и Хард Рок Хотел. Естествено не липсват и големите дизайнерски бутици- Прада, Гучи, Версаче, Луи Витон и т.н. Рай за всички пачкари. Добре че не се настанихме тук. Не че можем да плащаме нощувките де. Ние отседнахме в един хостел в Канкун Сентро. Не е зле като цяло, но стаите имат проблем със свежият въздух. И най-късно сега трябва да си напомним, че не сме в Азия и цените тук са по-високи. Общо взето плащаш повече, получаваш по-малко. Извода за нас е че трябва да свалим летвичката на изискванията и да се оглеждаме в различни онлайн портали за частни квартири.

Още първата вечер имаше нещо като събор в близкия парк. Или пък местните си празнуват всяка неделя? На малки дървени колички, превърнати в магазинчета, се предлагаха ръчно изработени бижута и всякакви други джунджурийки. Естествено имаше и за ядене и пиене. А на една сцена демонстрираха Зумба- това е един вид по-танцувална аеробика. Честно казано, като се поогледам тук, всички местни могат спокойно да се включат и да поразкършат снаги. Повечето от мексиканците тук са с наднормено тегло, и не говоря за 7-8 килца повечко. А при средна височина 1,60м това никак не изглежда здравословно, да не говорим за красиво. Нищо чудно при всичко тестяно, пържено и фритирано. Но пък на тях като че ли не им дреме на гащите. Тук направо се чувствам като манекенка ;). Май ще трябва да се концентрираме повече в яденето на плодове и зеленчуци, ако не искаме да закръглим телца като тях. Това важи поне за мене де. Надявам се, че Нийлс няма пак да измършавее до 68 кила. Не е особено приятно да се гушкаш с Мистър Херкокалес.

Това са общо взето нашите първи впечатления от Мексико. Доста е мокричко тук в момента, тъй като все още е дъждовен сезон. Затова се отказахме да ходим на острова Мухерес и отидохме в туристическия Плая дел Кармен. Да видим какво може да се прави тук, когато вали като изведро…а прогнозата не е много обнадеждаваща. Но поне пък си е топличко 🙂