20.-27. Ноември 2013

По препоръка на Мартин (единият от словаците, с които се запознахме в Банда Аче) решихме да вземем скутера с нас на острова. В 06:30ч се отправихме към пристанището и в 08:00ч тръгнахме с ферибота към остров Уее. От пристанището там имахме още около 1 час път до Ибои бийч, където бяхме решили да останем. Беше облачно, но започна да се изяснява и пътят беше в добро състояние. И всичко щеше да мине съвсем гладко ако не бяха тъпите макаци. На едно място имаше около 20 маймуни по продължение на пътя и аз реших да ги снимам как се пощят и мързелуват. За съжаление изглежда на тях не им беше до снимки и няколко от тях решиха да ни посплашат като се нахвърлиха към нас. Така си изкарах акъла, както се вижда от клипчето, което се опитах да направя ;-). Въобще нямаше да е забавно да бъда ухапана от макак.

Пристигнахме в селцето Ибои и паркирахме скутера там. От тук нататък водеше малка пътечка през скалистия бряг към различните бунгала. Избрахме Olala Bungalow, защото те се оказаха най-чисти, а както се оказа и много сърдечни. За съжаление всички бунгала директно до водата бяха заети, само последните два дена прекарахме в едно от тях.

Още на следващия ден трябваше да проверим коралите и рибките и въоръжени с шнорхели се спуснахме във водата. Много от коралите бяха мъртви или имаше отчупени големи късове, но за това пък имаше доста и различни рибки. Още на първия по-голям корал видяхме един октопод, lion fish, различни малки и пъстроцветни рибки. По едно време както си шнорхелувах Нйилс ми направи знак да се обърна и аз така се стреснах когато видях зад себе си една доста голяма мурена  че дори извиках през шнорхела. После доста се посмяхме, но в първият момент наистина се уплаших. Не знам дали мурените са опасни, но поне изглеждат така. След това вече бях подготвена, че можем да ги видим и дори плувах зад една да снимам видео. Отидохме да шнорхелуваме и до отсрещното островче Ruvonah Island, но беше облачно и видимостта не беше много добра.

Със скутера отидохме до най-северната точка на индонезийският архипелаг- километър нула. Тук можеше да видиш залезът на слънцето, но ние предпочетохме да отидем на западния бряг, където имаше един скъп Dive Resort, само нощувката струваше 175$. Добре, че поне красивият залез беше безплатен.

Вечер хапвахме в нашия ресторант, собственичката Ека и нейния брат приготвяха страхотни ястия. Или ходихме в съседното Oong’s Bungalow, където Норма организираше т.нар. семейна вечеря. За 1,80€ имаше пържена риба тон, патладжани в лютив сос, темпе, зеленчуци, салата и ориз колкото ти душа иска.

След една седмица шнорхелуване,   кулинарно угаждане и мързелуване стана време да се отдадем на следващото си приключение. Този път беше време за джунгла и животни, и за целта избрахме селцето Bukit Lawang.