16.-20. Ноември 2013

Нашият полет този път ни отведе 3000 км на запад до Банда Аче на остров Суматра, за целта обаче трябваше да спрем в Джакарта, а след това и в Медан. Естествено единият от полетите имаше закъснение и така пристигнахме чак в 23:30ч в Eddie’s Homestay. Избрахме си квартира извън града, на Logkh Nga Beach, любим на сърфистите заради големите вълни. Еди ни посрещна така сърдечно, сякаш цял живот е чакал само нас. Последва кратко указание къде какво се намира, всичко тук беше на базата на доверието, тъй като повечето гости бяха тук за по няколко седмици и дори месеци. Хладилникът с напитките беше отвън и всеки си вписваше какво е взел в една тетрадка. Еди и неговата леля готвеха ако си поръчаш нещо, но нямаха и нищо против ако си донесеш нещо от вън. Изглежда това функционираше доста добре защото и ние веднага се почувствахме като у дома.

На следващия ден се разходихме по плажа- доста смесени чувства се преплитаха в нас. Провинцията Аче се “прослави” с опустошителното цунами през 2004 година, при което тук са загинали над 175 000 души. Само в един от масовите гробове се намират труповете на над 45 000. Беше невъзможно да наблюдаваш океана и да не си представяш как водата се отдръпва на километри на вътре само за да се върне часове по-късно и да разруши всичко по пътя си…Само при мисълта за това ми настръхва кожата, брррр.

Наехме скутер от Еди и решихме да отидем до града и да разгледаме забележителностите там, всички от които бяха свързани с цунамито. По пътя към центъра имаше полицейска акция и веднага ни спряха, тъй като само Нийлс носеше каска (за съжаление бяхме намерили само една). Аз веднага се обадих на Еди и му обясних ситуацията, а той ни посъветва да не плащаме на ръка, а да ни напишат фиш. През това време Нийлс се опитваше да се разбере с полицаят и да му обясни, че ще се върнем да вземем втора каска.   След 10 минути обяснения с ръце и крака ни пуснаха без да плащаме (!) и ние се върнахме в квартирата. След като се снабдихме с втора каска се засилихме пак към Банда Аче и джамията Masjid Raya Baiturrahmann- това е най-красивата джамия, която съм виждала досега. Тя е една от малкото постройки, оцелели по време на цунамито и в нея са се спасили няколко десетки души.

Отидохме и до Цунами музеят, който за съжаление не работеше в понеделник. След това се опитахме да открием прословутата лодка върху покрива на една къща, но не успяхме, тъй като данните в интернет не бяха верни. След дълго обикаляне решихме да се приберем, защото стана много горещо и ние доста позагоряхме.

В квартирата се запознахме с две момчета от Словакия- Мартин и Робин, които бяха пристигнали същия ден и щяха да останат там няколко месеца. Мартин е бил миналата година пак за няколко месеца там и познаваше доста добре околността. Разказа ни колко е красиво наоколо, за това когато ни предложи на следващият ден да отидем с тях до един водопад, ние веднага приехме.

И така след закуска възседнахме скутерите и поехме по крайбрежието в посока югозапад. По пътя се редуваха възвишения и красиви заливи със самотни плажове. Невероятно как природата се е възстановила за 9 години. Всичко наоколо беше зелено и диво, почти недокоснато от човешката ръка. Времето беше променливо- ту печеше, ту беше облачно и се задаваха черни дъждоносни облаци. На два пъти спирахме за почивка на някой варунг, точно на време преди да се излее дъжда и след това продължавахме. Водопадчето също беше много красиво и момчетата влязоха във водата да си направят един “воден масаж”. В Youtube дори има едно клипче от нашата малка екскурзийка (виж тук). Денят завърши с по една много вкусна царевица на грил и гмуркане сред големите вълни.

След 4 дни дойде време за островчето Pulau Weh.