9.-16. Ноември 2013

В 06:30ч потеглихме от гарата в Банюванги с настройката, че ни предстоят 13 часа път. Пътуването се оказа обаче доста приятно, влакът беше чист, дори тоалетните бяха много по-добри от тези на БДЖ-то. Естествено имаше отново позиране за снимки и опити за завързване на разговор, които пропадаха заради езиковата бариера. Защо няма един универсален език, който всички да говорят…

В 19:37ч пристигнахме в Yogyakarta или Jogjakarta дори и индонезийците не са се решили как да пишат града, и двата варианта съществуват. Най-често обаче се използва съкращението Джогджа. От влака се бях обадила в Delta Homestay да запазя стая, и добре че го направих- била е последната свободна. А там ни посрещнаха толкова дружелюбно, все едно сме в пет звезден хотел. Един малък оазис в големия град, всичко тук беше усмислено и направено с любов, а басейнът беше добре дошъл в градската жега. Това естествено предразполагаше към мързелуване, и така и направихме. През цялата седмица докато бяхме тук не предприехме много, но достатъчно.

Отидохме да видим Таман Сари- водният замък, използван от султаните като обществената минерална баня. Палатът на султана решихме да си го спестим, тъй като не изглеждаше кой знае какво.

Наехме си скутер и отидохме до Малиоборо стрийт- централната търговска част, където се продават дрехи и произведения изработени от батик. На този ден студенти бяха организирали едно, доколкото схванахме от плакатите, здравно и в защита на природата шествие.

На следващия ден отидохме да разгледаме храмът Прамбанан, който беше на около 1 час път. Едно нещо, което много ни издразни беше, че билетите за чужденците не бяха дори и двойно повече от тези за местните, което бих разбрала, ами почти 6 пъти по-скъпи. Докато местните плащаха 30 000 рупии (2€), ние трябваше да платим 171 000 рупии. Релативността се губи някъде из етажите на бюрокрацията. За това решихме да бойкотираме храмът Боробудур, чийто вход беше още по-скъп. Със сигурност ще посетим още много и по-хубави храмове по време на нашето пътешествие.

Въпреки това не трябваше да се оставим това да ни развали настроението, за да можем да се насладим на гледката. Наслада е силно казано, тъй като кулите на храма изглеждаха доста мрачни и на фона на тъмните облаци дори зловещи. Човек се пренася автоматично във някакъв фантастичен филм, нещо като “Уилоу”.

На следващата вечер решихме да посетим и известният “Куклен театър на сенките”, в който се използват кукли изрязани от биволска кожа. Куклите изглеждаха доста интересни, както и самата им изработка, но театърът се оказа пълна пародия и беше толкова скучен, че някой дори заспаха, а други се ровеха през цялото време из телефоните си. Въпреки това ние двамата си умряхме от смях- целият “оркестър” бяха хора от третата възраст, всеки дрънкаше някаква друга мелодия и се получаваше такава какафония… Някой се опитваше да ни пробие тъпанчетата, като дрънчеше един метал в друг. Единият дядо, който дрънчеше без ноти по ксилофона, дори заспа по едно време. След половин час попитах Нийлс дали ще в много неучтиво ако си тръгнем, а след като първите отегчени смелчаци се измъкнаха през страничният изход, се изнизахме и ние. Беше доста забавно 🙂

Следващото пътуване ще ни отведе към Суматра и Банда Аче.