16.-19. Октомври 2013

Първоначалният план беше да посетим Кута на остров Ломбок, която обаче няма нищо общо с адашката си на Бали. Но на ферибота се заговорихме с други туристи и те ни казаха, че в Кута е доста “спокойно”. Чак толкова умряло обаче не ни трябваше, затова решихме, да започнем със Сенгиги, който беше плануван като втора дестинация.

Пътуването с ферибота се оказа доста приятно, като изключим жегата и лепкавият морски въздух. Бяха пуснали и караоке, в което за съжаление не можахме да се включим, защото беше на индонезийски. Ако бяхме взели моторницата, както повечето туристи правят, нямаше да видим и пича с 30 сантиметровият нокът…отврат.

Сенгиги е известен като туристическият център на Ломбок, но въобще не може да се сравнява с Бали. А, както още в таксито установихме, и хората тук са много по-дружелюбни и приятни. Въпросът с квартирата също беше бързо решен, още със второто място, което посетихме- “The new Pondok Shinta”, само на две минути от плажа. Плажът тук е широк и дълъг, с бял корален пясък. За съжаление видяхме доста боклуци както във водата така и на плажа, и то не от туристите а от местните. Около нас имаше няколко семейства с деца, които на тръгване просто оставиха торбички и опаковки от чипс на плажа, които рано или късно щяха да попаднат в морето, както се убедихме при шнорхелуването (съжалявам, но трябваше да измисля този нов глагол, защото плуване с шнорхел ми се струва много тъпо ;). За това двамата с Нийлси се хванахме и проведохме нашата акция “Чистота” припявайки си песента на Майкъл Джексън “Излекувай света, направи го едно по-добро място за теб и мен,…”

По цялото западно крайбрежие на Ломбок се редят красиви заливи с тюркоазна вода и пленителни залези. По плажовете има малки “ресторантчета” от бамбук наречени Warung, където може да се хапне прясна рибка и местна храна. А нашият любим уарунг беше на две минутки от квартирата и предлагаше както индонезийска, така и европейска кухня (бургери, спагети и други от сорта). Намерихме и едно заведение където си пушехме ябълково наргиле.

А иначе вечер беше доста спокойно, поне за нас де 🙂