23.-26. Септември 2013

Още с пристигането ни в Кучинг ни беше ясно, че трябва да посетим този парк. Само на 37км от Кучинг, но всъщност на светлинни години от големият град. В пътеводителя беше описано, че това е истинския Борнео, такъв какъвто си го представяш- джунгла и диви животни. А където има диви животни, там сме и ние 🙂

В офиса на парка резервирахме нашите нощувки още два дни преди това, тъй като капацитета на леглата е ограничен и ние искахме да избегнем наплива през уикенда.

На 23.09. решихме да хванем автобуса в 08:00ч, за да пристигнем по-рано. В 7 часа звънна будилника и трябваше да ставаме, а Нийлси промърмори: “К’во ще стане ако вземем автобуса в девет…” Но аз вече бях будна, така че …

Автобуса потегли на време, но пътешествието ни беше прекъснато неочаквано след около 15мин., след като един джип се опита да се мушне пред нашият бус, но не успя съвсем 🙂 За щастие нямаше ранени, само торбички с плодове и зеленчуци прелетяха край нас. След този инцидент трябваше да чакаме следващия бус, за да се прехвърлим на него. Моралът от историята? Винаги слушай шестото си чувство 🙂

Към 10:00ч пристигнахме на кея и в последствие направихме една 30 минутна разходка с лодка. С нас в лодката пътуваше и една азиатска двойка на средна възраст. Когато мъжът чу, че ние ще оставаме 3 дни каза: “Какво??? Толкова дълго? За два часа си видял всичко тука”. Нищо чудно, че мисли така, ако си е нарочил да обиколи цял Борнео за два дни;)

И така най-накрая се добрахме до парка. Още от далече на плажа ни посрещна един глиган, който Нийлс кръсти Еди 🙂 А както по-късно установихме, той беше само един от многото, които се навъртаха край входа на резервата.

Още от ресторанта се видяха и първите макаци, които идваха да проверят дали няма нещо интересно за ядене. Човек трябва много да внимава с тях. Докато зашумулиш с торбичката и като изневиделица са ти скочили на рамото. На едно момиче и отмъкнаха две филийки хляб от чинията, а тя така се стресна а после и ядоса, че остави всичко друго непокътнато. И вратите на стаите не можехме да оставим отворени без единият от нас да е отпред на стража. За съжаление някой беше забравил вратата на кухнята отворена и някоя маймунка ни беше отмъкнала половин папая. Поне едната половина успяхме да си хапнем 🙂

По надолу край последните бунгала видяхме и първите дългоноси маймуни, които се срещат само тук на остров Борнео. Наистина са големи сладури :). Чак два дни по късно се появиха и сребристите лангури.

Привечер срещнахме отново Дион, Лаура и Алваро, които бяха дошли в резервата един ден преди нас. И тримата бяха просто очаровани да видят толкова много животни и то толкова наблизо край бунгалата.

Още на същата вечер решихме да се включим и към нощният поход с водач. Беше много интересно да видиш спящи или нощем активни животни. Рейнджърът ни показа една змия, скорпион, паяк, летящ лемур, птичката синьо рибарче и луминисцентни гъби.

По време на престоя ни в парка обиколихме и няколко от зададените маршрути. Невероятно е как вегетацията се променя- от тъмна джунгла с високи дървета увити с лиани, през савана с месоядни растения до скали наподобяващи луната.

Трябва да добавя и че столовата предлагаше много вкусна храна. Беше на принципа на шведската маса и имаше много и най-различни вегетариански ястия. Което ми напомня за една весела история, която се разиграла пред Дион:

Една туристка пита готвача:

Тя: кои ястия са вегетариански?

Той показва няколко от тях.

Тя: но това прилича на пилешки хапки. Аз не ям месо!!!

Той: да, да, това е пиле, не е месо…

За пояснение трябва да добавя, че повечето от малайците са мюсюлмани и не ядат свинско. Може би затова пилешкото не се счита за месо!? 🙂

След нашето посещение в Бако мога само да се добавя- да, това е истинският Борнео…