31. Януари до 4. Февруари 2015

Багажът беше опакован, целта беше ясна- отиваме в града Рио Дулсе, с надеждата за малко по-приятно време. Поне така го бяхме планирали. Но както винаги сме абсолютно спонтанни и в последният момент променихме нашето мнение. Защо да ходим в един град, който (поне така чухме) не е нищо особено, може би има същото гадно време, и от където ще ни дойде по-скъпо и по-дълго да стигнем до Антигуа. Затова решаваме директно да отидем в Антигуа, но по по-късият път. Собственикът на Финка Татин ни закара с лодката до Ливингстън, откъдето взехме друга за Пуерто Барио, автобус до Гватемала Сити и оттам минибус до нашият гватемалтекски дом в Антигуа – “Хостал Капитан Том”. Там ни очакваха отново Таня, Владимир, Уинглер и няколко гости, които бяхме оставили тук преди точно един месец. Но най-много се зарадвахме на пералнята. Всички дрехи, спални чували и раници бяха за пране, тъй като миришеха на влага.

Три дни се наслаждавахме на хубаво време, приятни хора и вкусна храна, преди да се отправим към Гватемала Сити, където ще посрещнем Надин. Благодарение на нейните “връзки”, тази нощ ще спим при нейният познат Иван. Иван не е руснак или българин, ами 100% гватемалец, просто на баща му името много му харесало…и така. Иван дойде дори да ни посрещне на спирката. Въобще не очаквахме нищо особено и дори си мислехме, че ако няма легло за нас, ще спим на нашите матраци. Но още като отвори вратата на дома си и ние ахнахме. Такъв добър вкус, толкова хубави мебели. И цяла спалня само за нас. Чак такова гостоприемство не бяхме очаквали. Следобед Иван отиде да посрещне Надин на летището, а по-късно към нас се присъединиха неговият съквартирант Цезар и Хорхе, който ни нагости с вкусна пица. А ние я поляхме с биричка и ромче.

Оттук се започна с умуването, как ще стигнем утре безопасно до Ел Салвадор. Ел Салвадор е втората най-опасна държава в света, след Хондурас, което е принос на гангстерските банди. Така че може да се каже, че избрахме по-малкото зло, тъй като трябваше да минем през една от двете държави на път за Никарагуа. Нашите нови приятели бяха толкова загрижени, че чак се свързаха с техни двама приятели в Сан Салвадор и петимата умуваха и плануваха поне час. Докато ние най-после решихме, че ще продължим да пътуваме както досега- с местните автобуси, а не със скъпи трансфери. Въпреки всичко, беше много мило от тяхна страна, че бяха толкова загрижени.

Ел Салвадор, ние идваме!