30. Декември 2013

Най-после дойде време и за прословутият Great Ocean Road. След дълго умуване дали с нощувка или без, избрахме вторият вариант, което ще рече- около 650км на един ден (сега като се замисля по-добре щеше да е да пренощуваме някъде).

Рано сутринта потеглихме с колата и след около 2,5 часа спряхме в Аполо Бей, където закусихме на плажа. След като “подложихме” продължихме по панорамния път и трябваше от време на време да спираме, за да се насладим на пейзажа. Някъде по обяд най-после се добрахме до националният парк Порт Кембъл, където се намират Дванайсетте Апостола. И ето ги невероятните варовикови скали- 1, 2, 3…8. Осем? Къде са другите четири, кой ги открадна? Отново и отново брояхме скалите, но сметката не излизаше. Всъщност т. н. Апостоли никога не са били 12 а само 9, а през 2005 една от скалите се срутва, причината за това е естесвената ерозия. Нямам и идея кой и защо е нарекъл тази скална формация така, но трябва да е бил някой с английско чувство за хумор :-).

На връщане спряхме в Great Otway National Park, където си направихме една разходчица между папратовите и други огромни дървета. Да, денят беше дълъг и това се вижда на снимките.

Но нас ни очакваха още приятни изненади. След няколко километра видяхме табела, която предупреждаваше за коали през следващите 15км. И наистина след малко видяхме първото пухкаво мече, а малко по-навътре в гората още няколко.

Ах, дългият път наистина си струваше.